По данни на Европейската агенция по безопасност и здраве на труда, стресът  е втория по важност фактор, свързан с проблемите на здравето по работните места и един от най-често сочените като такъв от страна на работещите. 

Почти всеки един на четири работещи е засегнат от него, а проучванията сочат, че между 50 % и 60 % от всички изгубени работни дни, са свързани със стреса. Това представлява огромна загуба заради човешкото страдание и нарушена икономическа ефективност.

Способността да управляваш стреса е една от ключовите способности за справяне с множество човешки проблеми, както вътрешни, така и свързани с външни обстоятелства /например, с работата/. Стресът възниква у човека под влияние на силни емоционални въздействия, екстремни физически и психични натоварвания. Податливостта към стреса е индивидуален показател. На едни хора той въздейства разрушително, а други проявяват устойчивост.

Понятието „стрес” е въведено (съгласно Lazarus M., 1966) през 1944 година и се отнася  за всеки вид промяна, която причинява физическо, емоционално или физиологическо напрежение. Историята на въпроса започва от периода на втората световна война. Лекари, психолози и психиатри, работещи в армията на САЩ, срещат проблеми, свързани с нарушения на адаптацията към службата и с психични разстройства, възникнали по време на военните действия. Психофизиологичните промени възникват не във връзка с физически травми, а под въздействието на комплекс от социално-психологични фактори. Голям принос за популяризирането на концепцията за стреса имат Grinker R.R., Spigel J.P.,1945 и Селье Г., 1956г .

В съвременната психология трудно се намират точните граници за понятието „психологичен стрес”. Психичният аспект на стреса отразява несъответствието между натоварването и наличните ресурси. Реакцията на организма към стресорите се проявява в адаптационен синдром, който има три стадии :

1. тревога – заплаха за хомеостазата на организма или свойството за включване на адаптационните механизми и мобилизация на защитните сили;
2. съпротива – резистентност, възстановяване на нарушения баланс, устойчивост на организма към действието на даден дразнител;
3. изтощение – несправянето с агресивното въздействие, недостиг на ресурси.

Стресът (от англ. stress – напрежение), в зависимост от изразеността може да оказва не само отрицателно влияние върху жизнените дейности на организма / до пълната им дезорганизация/,  но и положително такова.

Стресовите състояния могат да се разделят на три групи – краткотрайни, преходни и хронични. Краткотрайните състояния преминават след отстраняване на стресиращия агент. Такива са умората в края на работния ден, напрежението пред изпит и т.н. Когато краткотрайният стрес се повтаря често има тенденция той да се акумулира и може да премине в хроничен стрес. Преходните състояния имат по-голяма продължителност, например – депресията, но при благоприятни условия също могат да бъдат преодолени. Преходният стрес отслабва защитните сили на организма и може да отвори пътя на някои заболявания, например – простудни. Хроничните стресови състояния са свързани с трайни изменения в здравния статус и обикновено са предшественик на различни соматични заболявания ( Темков, Попов 1987г.).

Психофизиологичните механизми на стреса са свързани най-вече с ендокринната система и нейните разстройства. В стресовите ситуации се включват биологичните защитни и адаптационни механизми чрез активацията в дейността на хипофизата и кората на надбъбречната жлеза. Хроничното повишение на секреторната им активност на свой ред може да провокира соматични разстройства и развитието на редица заболявания. Ако човек дълго прикрива своя стрес, свръхпроизводството на стомашната киселина предизвиква язва на стомаха, промените в артериалното налягане водят до хипертонична криза или инсулт, а ускореното сърцебиене – до аритмия и инфаркт на миокарда. Има научни разработки, доказващи влиянието на стреса за появата на алергични реакции (Cope C.L., 1965).

Източникът на стрес може да се намира както вътре в самата личност, така и извън нея. В съответствие с това се различават:

• вътрешни източници на стрес – гняв, завист, заблуди и др. подобни;
• външни причинители на стрес – недоброжелателност на шефа, неблагоприятен психологичен микроклимат в колектива, нездравословни условия на труд, пожар, наводнение, производствени аварии и т.н.

Вътрешните източници на стрес са в пряка в зависимост от личностните психологични характеристики. А те, на свой ред, са обусловени от физиологичните структури на главния мозък.

Психо-неврологичен модел на стреса по HENRY (1986) :

амигдала*: представлява набор от ядра в мозъка, разположени в тясно сътрудничество помежду си. Амигдалата е част от лимбичната система, която е отговорна за регулиране на емоциите. Амигдалата най-често се свърза с емоциите като страх и тревожност. Свързва се и с чувството на удоволствие, в отрицателен смисъл т.е. на агресия. Амигдалата реагира в отговор на неприятни гледки, усещания, миризми. Състояния като гняв, отбягване и определени защити, се активират, благодарение на амигдалата. Тя също така е отговорна и за задействането на наследствените признаци на стреса. Лошото функциониране на амигдалата е свързано с тревожността, аутизма, депресията, нарколепсията, посттравматичния стрес и шизофренията. Правени са изследвания с маймуни, ненавършили шест месеца с повредена амигдала. В последващото си развитие те са показали лоша социална адаптация. И причината тук не е само в емоционалната проява на страх, но и във възможността да предугаждаш и да разпознаваш тази емоция у другите. Това увреждане се свързва с развитието на аутизма и социалната слепота. Както става ясно, амигдалата играе огромна роля в изявата на такива важни емоции като страх, гняв, агресия, но и като център, който помага за бързо разпознаване на тези емоции у другите. По този начин, тя е отговорна за реализацията на социалната активност у хората.

В една работеща организация за идеално може да се смята такова положение на нещата, при което производителността се намира на възможно най-високото ниво, а стресът – на най-ниското. За да се постигне това, ръководителите и сътрудниците трябва да анализират ползата и вреда от едните или другите аспекти на трудовата дейност, представляващи:

Външни причинители на стрес :

1.Прекомерно работно натоварване

Поради грешните представи за възможностите на човека или грешките от неправилно планиране на дейността, върху един работник се стоварва прекалено много работа, изискваща продължително натоварване на физическите и умствени способности, оказваща влиание върху здравето, както и загуба на лично време. Работещият развива тревожност, фрустрация /емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания и/или лишен от възможността да постигне силно желана цел/, чувство за безнадеждност, съжаление за загубеното време и др.

2.Твърде малко работно натоварване

Когато работещия не получава работа, съответстваща на неговите възможности, той също се чувства излъган в очакванията си и подценен, изпитва безпокойство относно положението си в социалната структура на организацията.

3. Ролеви конфликт

Конфликтът между ролите се явява вследствие на неправилното разпределяне на правата и задълженията в организацията. Например, ролеви конфликт може да се случи в резултат от нарушаване на принципа на единоначалието /двама ръководители в йерархията даващи противоречиви указания на работещия /.

Ролеви конфликт може да се случи и вследствие на неформалните взаимоотношения между сътрудниците, наличието на алтернативни лидери, алтернативни взаимоотношения, алтернативни ценности. В такава ситуация индивидът може да усеща напрежение и безпокойство, защото от една страна – иска да бъде приет от групата, а от друга – иска да спазва изискванията на ръководството. Особено често подобни конфликти се развиват при нови служители, към които старите членове  на колектива упражняват тормоз.

4. Неопределеност на ролите

Тя възниква, когато работникът не знае, какво точно се очаква от него. За разлика от ролевия конфликт, тук няма противоречиви изисквания. Човекът страда от неопределеността на своето положение, в резултат на което може да преработва или да работи недостатъчно много. Хората трябва да имат ясни представи относно очакванията на ръководството – какво трябва да правят и как ще бъде оценявано направеното от тях.

5. Безинтересна работа

Работещи, чиято работа е интересна за тях, проявяват по-малко безпокойство и имат по-малко здравословни оплаквания, отколкото техни колеги, заети с по-безинтересна работа. Монотонната, бедна на събития работа развива у човека усещане за празнота, безсмисленост на съществуването. За такъв работник времето се влачи безкрайно бавно, което се явява причина за психичното натоварване. Една и същата работа може да се стори интересна за едни хора и безинтересна – за други.

Разпространеното „самолечение” на работещите от скуката са разменяне на клюки, „висене” в интернет, съвместно пиене на кафе, пушене и т.н. При отсъствие на контрол подобни „занятия” се стремят да заемат цялото работно време. Педантичният контрол от страна на ръководството, на свой ред, води до недоволство от страна на колектива, което може да предизвика конфликт.

 6. Твърде голям обем на информация

Прекалено големият обем информация, който трябва да се преработи, може да предизвика психологични стресове от различна тежест. Най-често това се среща при професията на оператор.

7. Неблагоприятни физически фактори

Студ, горещина, влага, шум, прах и силните миризми, твърде силно или недостатъчно осветление – всичко това може да причини стрес.

8.Висока отговорност

Прекалено голямата отговорност, съчетана с ограничените възможности за контрола върху ситуацията също може да причини стрес.

МЕРОПРИЯТИЯ ЗА ПРОФИЛАКТИКА НА СТРЕСА, НАСОЧЕНИ КЪМ

РАБОТНАТА СРЕДА ( P. Roch 1984):

• Дайте необходимото време за задоволително изпълнение на работата
• Дайте ясно описание и инструкции за работа.
• Възнаграждавайте доброто изпълнение.
• Предоставяйте възможност за изказване на оплакване; разглеждайте ги сериозно и незабавно.
• Хармонизирайте отговорността и правомощията /съответствие „оторизиран за – отговорен за”/.
• Разяснете целите и ценностите на фирмата; адаптирайте ги към целите и ценностите на работещите, доколкото е възможно. Защо работим? За какви общи цели?
• Повишавайте възможностите на работещите за контрол и гордостта им от крайния продукт /материални блага или услуги/.
• Осигурявайте толерантност, сигурност и справедливост на работа.
• Отстранете вредни физически експозиции.
• Разпознавайте грешките, успехите и техните причини и последствия; учете се как да избягвате грешките и как да повишавате успеха – учете се от опита.

СЪВЕТИ КЪМ РАБОТЕЩИТЕ ( European Agency for Safety and Health at Work):

 Симптомите на стреса, свързан с работата, за които трябва да внимавате, включват:

• промени в настроението или поведението, например проблеми с колеги, чувство на раздразнение или нерешителност, проблеми с изпълнението на работните ви задължения;
• чувство на неспособност за справяне или за липса на контрол;
• приемане на повече алкохол или увеличаване на тютюнопушенето, употреба на незаконни наркотични вещества;
• здравословни оплаквания от рода на често главоболие, безсъние, проблеми с храносмилането.

Вашият работодател има законовото задължение да предпазва вашето здраве и да гарантира вашата безопасност на работното място, включително и да ви предпазва от ефектите на стреса. Вашият работодател трябва да открие причините за стреса,            свързан с работата, да направи оценка на рисковете и да предприеме превантивни действия преди вие да сте се разболели.

Вие или ваш представител трябва да се консултира за промените на работното място, които засягат вашето здраве и безопасност, включително тези, които могат да доведат до стрес в работата ви. Вие можете да помогнете като идентифицирате проблемите и възможните решения.                                       

Действията, които бихте могли да предприемете, за да се предпазите от стреса, включват:

• да поискате повече отговорности по планирането на вашата собствена работа;
• да поискате да участвате във вземането на решения, отнасящи се до вашата сфера на работа;
• да говорите с вашия ръководител, с представителя на работещите или с друг колега, който може да ви окаже подкрепа, ако смятате, че сте подложен на тормоз и да документирате какво се е случило;
• да говорите с вашия ръководител, ако имате неясноти по отношение на вашите работни отговорности;
• да поискате обучение, ако чувствате необходимост от такова ;
• да говорите с вашия ръководител или представител на работещите, ако започнете да чувствате, че не можете да се справяте.

Освен това усилията да подобрите начина си на живот също ще са от полза. Това няма да реши проблема, но поне ще помогне за предотвратяване или намаляване на вредите. Това подобряване включва здравословно хранене, правене на повече физически упражнения, ограничаване консумацията на алкохол, намаляване или спиране на цигарите и поддържане на връзките със семейството и приятелите ви. Ако се притеснявате за здравето си се консултирайте с вашия лекар.
СЪВЕТИ КЪМ ОРГАНИТЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ЗДРАВЕ ПРИ РАБОТА ( European Agency for Safety and Health at Work):

По-специални изследвания идентифицират определен брой фактори като важни за извършването на успешни действия за превенция на стреса на работното място. Те включват:

• адекватен анализ на рисковете;
• цялостно планиране и подход „стъпка по стъпка“;
• комбинация от мерки, насочени към организацията на работата и към самите работници;
• решения, които са специфични за индивидуалните работни места;
• опитни практикуващи лекари и действия, основани на доказателства;
• диалог, партньорство и включване на работещите;
• устойчива превенция и подкрепа на висшия управленски персонал.